22. ЗАПОЗНАВАНЕ

 Изходно положение: Изпълнителите са наредени по двама, в кръг, с лице един към друг. Вътрешният кръг е с гръб към центъра, външният – с лице към центъра. Играчите са хванати за ръце. Лактите заоблени. Ръцете образуват красив венец. (В това упражнение и следващите винаги дясната ръка се поставя върху дланта на лявата на партньора.) (фиг. 22.1)

Фиг 22.1	Фиг 22.2

  Вътрешен кръг
  Тежестта на тялото е върху десния крак, левият е опънат наляво на пръсти. Дясната ръка, издигната на височина на лицето, с длан към земята, е поставена върху дланта на лявата ръка на партньора. Лявата ръка, изнесена на височина на слънчевия възел, заоблена в лакета, с длан нагоре държи пръстите на дясната ръка на партньора, палецът отгоре.

  Ход на движенията:

Фиг 22.3

  1-ви такт – при 1-во време леко залюляване, тежестта на тялото преминава върху левия крак; при 2-ро и 3-то време десният крак се опира на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-
то време двете ръце с пластично движение описват дъга надолу, после нагоре и наляво на височина на гърдите и се пускат (на 3-то време).
  2-ри такт – половин обръщане наляво на левия крак и се обръщат с лице към центъра. При 3-то време десният крак стъпва надясно и настрани, тежестта на тялото пада върху него. При 1-во и 2-ро време ръцете се приближават пред гърдите с длани надолу и средните пръсти се допират (фиг.
22.2). При 3-то време ръцете се отделят хоризонталновстрани, длани надолу. (фиг. 22.3)
  3-ти такт – при 1-во време с полюляване тежестта на тялото се пренася на левия крак, при 2 и 3-то време десният крак се опира на пръсти. При 1-во време дясната ръка се свива пред гърдите с длан надолу, при 2-ро време лявата ръка е обърната с длан нагоре и прави пластично движение
и докосва дланта на дясната ръка. В 3-то време ръцете
образуват един диагонал пред гърдите, като десният лакът се намира на нивото на рамото, а левият е обърнат надолу. Това движение предава на тялото лек страничен наклон. (фиг. 22.4)

Фиг 22.4

  4-ти такт – при 1-во време се прави полуобръщане надясно, като се завърта на десния крак и се обръща с лице към партньора, левият крак следва движението на тялото. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се отделят. (фиг. 22.5)
  5-ти такт – гърбът е към центъра. При 1-во време левият крак стъпва наляво, при 2-?о и 3-то време с полюляване тежестта на тялото минава на него, десният крак е надясно на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3- то време ръцете се издигат плавно наляво, лявата – на височина на лицето, а дясната – на височина на гърдите. (фиг. 22.6)
  6-ти такт – при 1-во време с полюляване тежестта на тялото се пренася на десния крак, при 2-?о и 3-то време левият се опира на пръсти. При 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете описват дъга надясно и вземат изходното положение. (фиг. 22.7)
  Външен кръг
Изпълнителите от външния кръг са с лице към центъра. Те правят същите движения и стъпки с ръцете и краката, както техните партньори от вътрешния кръг, но обратно.
  Забележка: Дясната ръка, бидейки активна – дава, лявата като пасивна – приема. Важно е при хващането дясната ръка да бъде винаги отгоре на лявата.

Фиг 22.5	Фиг 22.6	Фиг 22.7

  Тези шест такта се повтарят непрекъснато до края на упражнението.
  Обяснение: Двамата в двойката са обърнати един срещу друг със заловени ръце. После ръцете са пуснати и двамата са гърбом един към друг. Това упражнение е органически начин за развиване на самосъзнанието. То изразява, че човек трябва да оцени съзнанието
на другите хора, да вижда хубавите страни, които те имат в себе си, и те да виждат в него тия хубави страни.
Когато двамата в двойката са обърнати гърбом един към друг, то единият, който е отляво, обработва Доброто, а другият, който е отдясно, обработва Истината. Центърът е между тях. Центърът е Любовта. Когато двамата в двойката са обърнати един срещу друг, те отиват към центъра, към Любовта

“Запознаване” – изходна позиция	“Запознаване” – 2-рe такт 1-во време	“Запознаване” – 2-рe такт 2-ро и 3-то време

“Запознаване” - 3-тe такт	“Запознаване” - 4-тe такт	“Запознаване” - 5-тe такт 3-то вр.

  Обърнати един срещу друг, те образуват елипса; а обърнати гърбом един към друг, те с движенията на ръцете образуват хипербола. Хиперболата е метод за разрешаване на големите противоречия в живота. При нея имаме две половини. Това е човекът, раздвоен – двата полюса на човека, създаване на полюсите – мъжа и жената. И после, като се съединяват в едно, образува се човекът.