3. ДАВАНЕ

 
  Изходно положение: Изходното положение е описано в последния такт на предишното упражнение. (фиг. 3.1)
Ход на движението:
 1-ви такт – 1-во време – стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се изнасят напред на височина на лактите с длани нагоре, като че се предлага нещо. (фиг. 3.2) (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада съссилното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат в синхрон)
  2-ри такт – 1-во време – стъпка напред с левия крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време – прибиране на ръцете в основното положение.
  Тези движения се повтарят до края на музика No3.
  На последния такт – 1-во време – стъпка напред с левия крак; 1-во, 2-ро и 3-то време – ръцете се прибират в изходното положение.

Фиг 3.1	Фиг 3.2

 Ход на движението:
1-ви такт – при първото време – стъпка напред с десния крак; при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете се разтварят, описвайки дъги надолу и после издигайки се встрани в хоризонтално положение, като дланите са винаги обърнати надолу. (фиг. 2.2)
2-ри такт – 1-во време – стъпка с левия крак напред, при 1-во, 2-ро и 3-то време ръцете правят обратни дъги и дохождат. до изходното положение
Тези движения се повтарят до края на музика No 2.
При последния такт – при първото време стъпка с левия крак напред, при 1-во и 2-ро време ръцете се връщат, но се поставят на гърдите, пръсти насочени нагоре. Обяснение: Тези плавни, нежни и криви линии на ръцете отпред, настрани и обратно са магнетични. Те са линии на мекота и примирение. Чрез мекия принцип ние се учим да примиряваме противоречията в живота. Тези движения възпитават човека именно в тоя дух.

  Обяснение: При това упражнение ръцете се движат напред и след това се прибират пред гърдите. То означава правилна обмяна между вътрешния и външния свят, между нас и Природата. Всичко, което човек е приел от Природата, сърцето трябва да го обработи и даде.
  Тези движения действат магически за самовъзпитанието на човека, понеже чрез тях се праща мощен подтик за даване в света. Така човек съзнава великата идея за даване и възприемане. Ясно е, че тия движения са високо идейни; те събуждат качества в човека, които ще залегнат в основата на Новата култура, която ще бъде култура на жертва, на
даване, на самоотричане за другите.
  Чрез тях човек влиза в съприкосновение със сили, които не е подозирал; той ще влезе в живота на изобилието. Колкото повече човек дава, толкова повече ще получава. Ако човек е пълен съд и съдържанието му не се излее, той не може да вземе нищо отвън. Щом съдът се изпразни, тогава отново ще може да се напълни. Щом не се изпразни, тогава остава в старото. Всичко, което човек получава, трябва да го раздаде, за да получи новото.