4. ВЪЗЛИЗАНЕ

 
  Изходно положение: Последното положение на предишното упражнение е изходното положение на упражнението, като се минава без прекъсване.
  Ход на движенията:
1-ви такт – 1-во време – стъпка напред с десния крак; 1-во, 2-ро и 3-то време – дясната ръка се издига напред и нагоре, почти отвесно, с длан напред, а лявата ръка отива назад с длан навън (назад), така че ръцете да образуват права линия. (фиг. 4.1)
2-ри такт – 1-во време – стъпка напред с левия крак; 1-во, 2-ро и 3-то време – лявата ръка се издига напред и нагоре с длан напред, а дясната отива назад с длан навън (назад) както лявата в първия такт. (фиг. 4.2)

Фиг 4.1	Фиг 4.2

  Забележка: Двете ръце описват възходящи и низходящи полукръгове. Тялото е
изопнато напред и тежестта ?? пада върху предния крак, а задния? крак се допира само на
пръсти (до земята).
  Тези движения се повтарят до края на музика No4.
  На последния такт ръцете се спущат отстрани на тялото. (Лявата ръка изчаква, спусната надолу, прибирането на дясната ръка до тялото.)
 Обяснение: Това последователно вдигане на дясната и лявата ръка отвесно нагоре говори за вечния път на живота. То говори за слизане и възлизане като два процеса в Природата, които се сменят. Страданието е долина, а радостта – връх. Сиромашията е долина, а богатството – връх. Този процес го имаме навсякъде в Природата. Нали и при обикновеното ходене кракът се вдига от земята? Това е възлизане. След това отново се слага на земята. Това е слизане.
  И при възлизане, и при слизане човек трябва да знае, че този е пътят, по който трябва да се върви, че този е пътят на Живота.
  Защото ако човек не слезе, не може да се качи. Това упражнение улеснява човека да разбира Вечния път на Живота и да има правилно отношение към него.