ИСТОРИЯ

  Учителят Беинса Дуно започва да дава Паневритмията на Братството още през 1922 година във вид на песни, придружени от движения и после влезли като упражнения в нея. По-системно обаче този процес започва през 1927 година и след известно прекъсване продължава в началото на тридесетте години. Така се появява и първото описание на паневритмичните движения от 1933 година от неизвестен засега автор. От това описание се вижда, че някои упражнения имат по няколко варианта, като постепенно те са отпаднали, а са въведени нови елементи, т.е. Паневритмията не е спусната готова форма, а е процес в развитие и усъвършенстване. Всичко това, разбира се, се върши лично от Учителя Беинса Дуно с активната помощ на избрани от Него ученици.

Разучаване на Паневритмията на Изгрева

  През 1938 г. Братството официално издава книга “Паневритмия”, в която описанието на физическите движения е извършено самостоятелно и единствено от сестра Милка Периклиева (детска учителка). За това тя е поискала разрешение от Учителя, но извършва описанието тайно, без да се консултира с никого другиго. Самото описание е извършено около 1936 година. Да се опишат правилно движенията в Паневритмията е изключително трудно и като имаме предвид, че сестрата няма необходимото образование на хореограф, естествено е да се предположи, че описанията са непълни, неточни, а има и допуснати някои грешки. Въпреки това, трудът на Милка Периклиева е ценен, за което ние и дължим признателност, любов и благодарност.
  Ето какво казва по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени, публикувани в “Изгревът на Бялото Братство”, том І-ви: “Освен това през 1938 година беше излязла от печат голямата книга “Паневритмия”. Но упражненията, описани от Боян Боев*, не бяха правилно описани. Бяха описани по начин, който не бе ясен за онзи, който за пръв път ще се обучава по книгата. Не беше ясен и за самите нас. Навремето не желаехме да обидим брат Боян Боев. Сега, след заминаването на Учителя, трябваше да се предприеме нещо, за да може всички еднакво да играем Паневритмията... Тогава аз, Мария Тодорова, извиках Елена Андреева – стенографката на Учителя – и се уговорихме да започнем тази работа. Извикахме и Ярмила. Нали Учителят бе казал, че тя трябва да оправи упражненията на Паневритмията. Тя беше балерина, беше хореографка, имаше двигателна култура и знаеше от балета как точно могат да се опишат и дадат упражненията... Намерихме и една млада сестра, която да ни бъде като манекен-модел (Магдалена Петрова) и чрез нея се показваха упражненията. Тя ги играе, а ние стоим отстрани и коментираме всяко движение – как трябва да се играе и как трябва да се запише. Така работихме няколко месеца и свършихме тази важна работа за Паневритмията. Направихме протокол и се подписахме трите: аз – Мария Тодорова, Елена Андреева и Ярмила Ментцлова... Така ние, трите сестри, свършихме една голяма работа. И Ярмила успя да изпълни задачата, която и бе дадена от Учителя. Вече знаехме – каквото и да се случи в бъдеще, въпросът за Паневритмията е уреден и няма да има никакви спорове. Беше съставен нов текст и обясненията, които ние дадохме, бяха напълно достатъчни, а снимките, които трябваше да се прибавят към текста, ни даваха основание да мислим, че този проблем е разрешен...”

Паневритмия с Учителя на Изгрева

Поради редица обективни причини и непосредствено след заминаването на Учителя Беинса Дуно Паневритмията все още не е била изпълнявана от играещите в достатъчна * Като автор на описанията на движенията сестрата неправилно посочва бр. Боян Боев и това вероятно е поради тайната, която е пазела с. Милка Периклиева. Брат Боян Боев е написал само “Принципи на Паневритмията”, които са изцяло по Учителя. (бел. състав.) 8 хармония и красота и много участници са допускали грешки при изпълнението и. Затова през 1946 година сестра Елена Андреева повдига отново въпроса за Паневритмията (виж том ІХ на “Изгревът на Бялото Братство”):
   “... че не се играе точно, не се играе правилно. Аз това казах, защото смятам, че Паневритмията я проучих и като смятам, че съм я проучила, може да не съм я изпълнила съвършено, но имах желание да го направя. И тогава събрах 5-6 души: Мария Тодорова, Ярмила Ментцлова, Катя Грива – а това са стълбовете – и при Нана, тя имаше по-голяма къща; дъщерята на Славчо Печеников беше цигуларят и още някой имаше, но не мога други да ти кажа. Почнахме едно по едно да проучваме движенията... и така ние направихме описанията.”
  От горепосочения текст се вижда, че в описанията на Паневритмията на трите сестри (с. Елена Андреева, с. Мария Тодорова и с. Ярмила Ментцлова) също участва и с. Катя Грива като консултант, както и някои други, чието име не е посочено. Именно участието на с. Катя Грива прави описанието на “сестрите” много ценно, защото както споделя нейният брат Димитър Грива в том VІІІ-ми на “Изгревът на Бялото Братство”: “Тя я играеше (Паневритмията) много точно, защото по нейните думи, Учителят на нея е показвал упражненията в стаята си. Учителят я е играл, а тя е вървяла след Него и е повтаряла упражненията. След това тя е имала задачата да ги предава на другите братя и сестри.” Ето какво споделя с. Елена Андреева в спомените си, публикувани в том І-ви на “Изгревът на Бялото Братство”:
   “Учителят предаваше упражненията постепенно, едно след друго. В салона те се разучаваха от пет-шест сестри. След това тези сестри обучаваха другите... Катя Грива ги знаеше най-хубаво от всички. Тя ги учеше непосредствено от Учителя и после обучаваше и другите сестри. Но Учителят предаваше също лично и на тази група от пет-шест сестри в присъствието на Катя, която също беше от тази група. Аз бях тази, която беше определена да записва обясненията на упражненията...”
  Забележка: Описанието на “сестрите” е извършено в периода 1946-1947 г. След това обаче те правят някои малки допълнения и уточнения в описанията на упражненията в периода 1954-55 г., поради което фактически съществуват два текста на описанията на “сестрите”.
  Нека дадем много кратки биографични данни за “сестрите” – съставители на текста, които ние познавахме и обичахме от цялото си сърце и душа. По-подробни биографични данни за тях са публикувани в поредицата “Изгревът на Бялото Братство”, а също така и кратки данни за с. Весела Несторова и бр. Крум Въжаров, които имат съществен принос, съответно в “Слънчеви лъчи” и “Пентаграм”, както и за сестра Олга Славчева, автор на текста на Паневритмията.

 
 КАТЯ ГРИВА (1902-1974 г.)

 Тя завършва Музикалното училище в Пловдив, след което през 1928 г. заминава да учи музика – пеене – в Държавната музикална академия Санта Чечилия в Рим (Италия). След 5 години се завръща в България и постъпва като солистка в Софийската народна опера, където пее една година. Разочарована от атмосферата там и от междуличностните отношения, тя напуска Операта. След това преподава пеене като педагог в средните училища.
  За първи път тя посещава Учителя през 1932 година и оттогава е постоянно в Неговата Школата, където дава своя значителен принос в 9 областта на пеенето песните на Учителя и Паневритмията.
  Сестра Катя Грива бе необикновена личност и още по-необикновена певица с неподражаем глас и певческа култура. Тя бе спинтов сопран; учила е колоратурно пеене при известната българска оперна певица Христина Морфова. Имаше изключителен такт и разбиране към музиката на Учителя, като често я превръщаше в съответни движения. Катя Грива бе хубава, елегантна, фина сестра, образована, с голям такт и усет за красивото и изтънченото в изкуството. Като от извор бликаха и се разливаха около нея красота и изящество и това бе приятно за всички, които я наблюдаваха. За нас, по-младите, тя беше образец, модел и учител за правилното изучаване на Паневритмията, защото ние знаехме, че я е научила директно от Учителя Беинса Дуно, тъй като Той преди всичко на нея гласува високото доверие да обучава другите ученици от Школата.


ЕЛЕНА АНДРЕЕВА (1899-1990 г.)

 Завършва през 1923 г. Софийския университет с диплома по философия от Факултета по философия и педагогика. Допълнително през 1933 година взема успешно държавния изпит за учителска правоспособност по философия и педагогика като главен предмет, и история като второстепенен, за редовна гимназиална учителка, след което работи като такава в средните училища.
  Учи също и стенография още като ученичка, а след това завършва и специализиран курс, което и дава право да работи като стенограф в Народното събрание.
  Запознава се с Учителя Беинса Дуно през 1920 година и от 1921 година става една от основните стенографки на беседите Му.
  Сестра Елена Андреева посвети живота си в служба на Делото на Учителя. Тя бе абсолютно честна, акуратна и рядко педантична в своите описания. Като стенограф на беседите, тя първа описва упражнението “Изгрява Слънцето” още през 1922 година и поради това нейното описание е най-правилно и достоверно, защото тя фактически записва думите на Учителя. Бори се с всички сили за запазване чистотата на Паневритмията от всякакви посегателства и допринася изключително много за това.


МАРИЯ ТОДОРОВА (1898-1976 г.)

 Учи в Софийския университет три години във Факултета по философия и педагогика, но тъй като счита, че нейното призвание е музиката, се прехвърля в Музикалната академия в специалност пиано, която завършва. И наистина, тя става брилянтен пианист с изключителни интерпретации върху музиката на Учителя Беинса Дуно.
  За първи път среща Учителя през 1916 година и три години Го посещава като “частна ученичка” (както Той се изразява). Редовното посещение на беседите Му тя започва от 1920 година, а след откриването на редовната окултна Школа през 1922 година и до нейния край тя е неизменно на пианото в салона на Изгрева. Високообразована и мъдра сестра, безкрайно предана на своя Учител, много точна в преценките и описанията си, Мария Тодорова е и с високо чувство за отговорност. Строга, но справедлива, тя приема като своя лична задача правилното и точно описание на движенията 10 в Паневритмията и, тъй като е една от тези непосредствено обучени от Учителя сестри, допринася със своята висока култура и последователност изключително много за това. Тя също беше една от нашите любими учителки по Паневритмия, от която научихме много.


ЯРМИЛА МЕНТЦЛОВА (1907-1983 г.)

 По произход тя е чехкиня, но е родена в България. Отива да учи танци във Франция през 1938 година и специализира там като хореограф. Последователка е на Айсидора Дънкан, която е имала школа за така наречения “свободен танц”. С професия на танцьорка и хореограф, тя се завръща в България през 1943 година и за първи път е заведена на Изгрева и се запознава с Учителя през 1944 година.
  Ето един интересен спомен за срещата и с Учителя от сестра Мария Златева (виж том I на “Изгревът на Бялото Братство”):
  “Беше към 20 декември 1944 г. Аз и сестра Ярмила Ментцлова се разхождахме по кръга на поляната, гдето сутрин играехме гимнастиките. Бяхме приятно изненадани, когато видяхме Учителя – блед, заметнат с пелерината си, да се приближава към нас. Когато бяхме съвсем близо, Той каза на Ярмила: “Вие, сестра, ще оправите гимнастиките!” “Учителю, аз не мога да ги дам правилно. Ще ги играя като балерина.” “Не! – прекъсна я Учителят. — Вие ще се допитате до тези сестри, които бяха край мен – Катя Грива и другите. Вие ще оправите Паневритмията!” След това се обърна и си отиде. Наистина, както и сега, така и по-рано Паневритмията не се играеше съвсем правилно, затова се налага да има един образец на правилното изпълнение на гимнастиките. Тогава Учителят е избрал сестра Ярмила, тъй като тя самата е балерина – би могла да бъде добър образец за правилното изпълнение на упражненията. Но преди това тя трябваше да ги усвои много добре от Катя Грива и другите сестри, които разучаваха Паневритмията в онези летни вечери, когато Учителят им ги показваше. Това Му поръчение чух само аз. Но то не можа да се изпълни, тъй като сестра Ярмила замина за чужбина. Учителят и каза, че тя трябва да работи тук, за България, а не в чужбина. Тя напусна България, защото тук не можа да си изработи пенсия, а се намесиха и някои други причини от личен характер. Години по-късно научих, че била създадена една работна група от Елена Андреева – стенографка на Учителя, Мария Тодорова – музикант и Ярмила Ментцлова – балерина, която е дала ново, подробно и точно описание на упражненията от Паневритмията. Така те изпълняват поръчението на Учителя.”
  Трябва да отбележим обаче, че при престоя си във Франция с. Ярмила се свързва с групата на Михаил Иванов в Париж и там се запознава за първи път с Паневритмията. Тогава все още не я знае много добре, но когато се завръща в България, се свързва със с. Мария Тодорова, с. Катя Грива и с. Елена Андреева и я заучава професионално. Отличавала се е с голям усет и много добро изпълнение на Паневритмията. Като истински професионалист, тя допринася извънредно много за прецизното описание на движенията, дадено в настоящата Паневритмия на “сестрите”.
  Ярмила Ментцлова се изселва от България около 1955 година и живее във Франция, където организира курсове по Паневритмия в Париж, от една страна, и от друга – летни курсове в подножието на Алпите. По писмените сведения, които имаме от семейство Arlette и Jean-Louis GOBEAU, които живеят в гр. SERRES – Франция и които са научили Паневритмията от нея през 1961 година, тя винаги (т.е. до последните си дни) е играла и 11 преподавала Паневритмията така, както е дадена в настоящото описание на “сестрите”. Това семейство и сега организира летни курсове по Паневритмия в своя дом в подножието на Алпите.


КРУМ ВЪЖАРОВ (1908-1991 г.)

 Първоначално завършва 3-та мъжка гимназия в София. Още като младеж се увлича от спиритуализма и западния окултизъм.  През 1928 г. заминава да учи в Атина (Гърция) във Висшия институт, в отдел “Социални грижи”. След завършването на втората година се завръща в България и завършва психология в Софийския университет, както и английска филология. Работи върху психология на движенията и има публикации по тази тема. Той е един от основателите на Института за стопанска рационализация, където завежда отдел “Професионално напътствие и подбор”. Бил е три години и председател на Централната комисия по трудови норми.
  През 1927 г. се среща за първи път с Учителя Беинса Дуно и този първи кратък разговор променя коренно живота му. След завръщането си в България, в духовен план той поема пътя на ученика в Школата на Учителя, като един от учениците в Младежкия окултен клас.
  По душа турист и любител на природата, той има изключителни заслуги и принос за добрата организация и ред в планинската школа на Учителя на Рила, както по време на Учителя, така и след Неговото заминаване. Надарен с много добър организаторски талант, той и с личния си пример увличаше по-младите в работата за Делото. С добри философски познания и като задълбочен астролог, той ръководеше младежка група, която се интересуваше от тези области.
  По време на Учителя той е сравнително млад и не е от тези “учители по Паневритмия”, които Учителя лично е обучавал. Независимо от това има постоянен и задълбочен интерес към нея и успява да даде своя принос. През 1982 г. заминава за два месеца във Франция и работи заедно с Ярмила по нейната книга за Паневритмията. За известно време там също е и Мария Митовска. Неговият принос към книгата на Ярмила е преди всичко в това, че той е дал духовния смисъл на всяко едно движение съгласно словото на Учителя. Така той е съавтор на издадената от нея книга.
  Като най-голям негов принос в тази област ние считаме неговата много задълбочена и правилна разработка при описанието на “Пентаграма”, която включваме в тази книга с любезното разрешение на с. Мария Митовска и с благодарност към нея за дългогодишната и всеотдайна работа в областта на Паневритмията като цяло, както и в нейното разпространение в целия свят.


ОЛГА СЛАВЧЕВА (1894 – 1967 г.)

 Родена е в гр. Цариброд. Нейното семейство и роднините и са останали в Югославия. От малка останала сама и без възможност да ходи на училище, тя работи като прислужница. Силна и волева натура, тя се самообразова, подпомогната най-вече от с. Паша Теодорова; явява се на изпити и така завършва гимназия. След това завършва българска филология в Софийския университет и работи като гимназиална учителка по литература в редица градове из страната. 12
  Олга Славчева е една от абсолютно преданите и последователни ученици на Учителя Беинса Дуно и преминава през времето на цялата Школа – от 1922 до 1944 г. Нейното верую в живота бе: да живее за Господа и да служи на Господа.  Надарена с ярък поетичен талант, тя участва в кръжока за начинаещи млади поети, ръководен лично от известния български писател и поет Иван Вазов. Има няколко стихосбирки, както и поетични текстове върху мелодии на Учителя. С вдъхновение и поетичен талант тя описва по неповторим начин, подред и по дати, всички екскурзии на Учителя с Братството по времето на цялата Школа. Тя е един от учениците в Школата, които Учителя е ценял особено много.   Сестра Олга беше слънчева, светла, жизнерадостна, енергична, работлива, всеобхватна и от нея бликаше светлина. Тя беше един слънчев лъч, слезнал и се въплътил в тяло. Нейното присъствие разтваряше врати, отваряше сърца и ни заразяваше с песни, с веселост и широта, чрез нея се преливаше част от аурата на Изгрева. Чувствителна натура от най- чист вид, вечно засмяна, в усмивката и се излъчваше слънчева енергия и слънчева аура.
   И все пак най-значимото, което тя ни остави, е безспорно текстът на Паневритмията. Историята на написването му е много интересна. Ето какво споделя по този въпрос сестра Мария Тодорова в своите спомени (виж том I “Изгревът на Бялото Братство”):
   “Учителят извиква Олга Славчева, която бе поетеса. Годината е 1934. “Ще можете ли, сестра, да напишете думи за музиката на нашите упражнения?” Олга се стеснява: “Но, Учителю, дали ще мога да ги напиша? Много е сложно това за мен. Ще улуча ли да подредя думите в съответствие с мелодията и да не загубя ритъма? Страх ме е, Учителю”. Учителят с усмивка и казва: “Ние ще ти помогнем. Ще ти изпратим едно същество, което ще ти помогне за текста. То ще ти продиктува думите за музиката на отделните упражнения” - Учителят замълчава и се усмихва.
   “Е, щом е така, да се опитаме и двете – аз и това същество...”
   Пълната история на написването на този текст е описана подробно в посочената книга. Готовият текст е приет и одобрен от Учителя. Талантът на Олга Славчева и светлото вдъхновение и помагат да ни дари красивите и чисти думи, които и днес се пеят в Паневритмията.


ВЕСЕЛА НЕСТОРОВА (1908 – 2002 г.)

 Още като дете майка и я води на беседи на ул.”Опълченска”66. Завършва средното си образование в Американския колеж в Ловеч и като отлична ученичка получава стипендия за “Елмайра колидж”, гр. Кантон в щата Ню Йорк – САЩ. Това е първия колеж в Америка само за девици, основан през 1855г. Нейната специалност е литература и философия, но взема уроци и по пеене, като още от дете свири на пиано. След четири годишно обучение завършва висшето си образование през 1932 г. и се завръща в България. Работи като преподавател по английски език и литература в различни училища в страната.
  След завръщането си тя веднага отива при Учителя на Изгрева и от този момент се включва активно в братския живот. Тя е един от самоотвержените работници за Новото около Учителя. Педагог по професия и талантлив музикант по призвание, тя влиза в духовния 13 кръг около Учителя, за да остане завинаги в тази животворна и мистична среда, даряваща я с постоянен прилив на творческа енергия. По поръчение на Учителя разработва композиции по Неговата музика. Като преводач прави преводи на посочени от него беседи на английски език. Той многократно и е подчертавал голямото значение и необходимост да се преведе Словото на английски език и по тази задача тя работи всеотдайно и безкористно до края на земния си път.
   Като музикант и надарена с природна пластичност и естетика, В. Несторова взима дейно участие и в Паневритмията и особено в “Слънчеви лъчи”. Ето какво споделя тя в автобиографичната си книга “Път към светлината”:
  “След една беседа (през 1942 г.), на която Учителя бе дал следния завършек: “Зора се е чудна зазорила, тя живота нов е проявила”, ми дойде идея да напиша думи за упражненията “Слънчеви лъчи” и да ги пеем. Отидох на полянката и вдъхновено започнах да ги пиша. Но реших, че най-напред трябва да попитам Учителя дали е съгласен да напиша стиховете. Той одобри идеята и аз седнах сред полянката на Изгрева и започнах да пиша. Думите идваха леко, ритмично... Прочетох думите на Учителя, след като ги написах, и Той ми каза да ги дам за печат. Много бях щастлива, че ми дадоха възможност да направя малък принос към братския живот.”
  За нас, по-младите, самото присъствие на с. Весела одухотворяваше всичко. Постоянната и жизненост ни омайваше, а творческият и плам ни пренасяше в друг свят – свят на музика, на светлина, на красиви образи. Но истинската магия започваше, когато тя седнеше на пианото. Гласът и беше вълшебно топъл и проникновен, като че самият дух на музиката бе сред нас. Чрез музиката се усещаше силата на нейния богат вътрешен живот. От пеенето и разбирахме, че той е поставен на принципите: чистота и святост. Онова, което тя бе поела от Учителя, сега щедро раздаваше на всички, които я слушахме. А то беше енергия с най- високи вибрации, докосващи най-фините ни чувства.
  Особено важна роля изигра с. Весела Несторова в запазването автентичността на Паневритмията, както е дадена от Учителя, и специално в периода след 1990 г., когато много нови хора бяха подведени от някои грешки в издадената през 1938 г. “Паневритмия”. Тогава тя застана като морална опора и верен ориентир в търсенето на Истината. В това отношение за нас е много ценен видеофилмът, заснет в Leverett, MA, САЩ през 1992 г., където тя изиграва цялата Паневритмия (първите 28 упражнения). От този филм се вижда, че тя изпълнява упражненията точно така, както са описани в описанието, направено от “сестрите”. Впрочем и ние, като “живи свидетели” свидетелствуваме, че тя, както и другите “сестри”, които познавахме лично, винаги са ги играли по този начин, т.е. така, както им е било преподадено лично от Учителя Беинса Дуно.
   Ясно е, че абсолютно вярна и точна е само “Живата Паневритмия”, която самият Учител е играел. Но тъй като Паневритмията е нещо живо и развиващо се по време на Учителя и след редица експерименти, които самият Той е правил, трябва да се отбележи, че има някои промени, които Той е въвел в по-сетнешните години. Затова за нас най-правилна е Паневритмията от последните години на Учителя, след корекциите и допълненията, направени от Него. Той се погрижи да ни я остави в “жив вид”, като лично обучи тези няколко сестри, които впоследствие обучаваха и нас, по-младите. А именно тези сестри и ни оставиха това безценно описание на първите 28 упражнения, което макар и “несъвършено”, но точно и вярно отразява движенията в Паневритмията. То трябва да се има предвид и да послужи за прекрасна основа на бъдещи издания.
   Описанието на “сестрите” и допълненията към него са извършени в периода 1946- 1955 година, но поради смяната на политическия строй в България тогава не е могло да 14 бъде издадено като книга. Ако тогава би могла да бъде отпечатана тази книга, не биха възникнали противоречия относно някои упражнения у новите хора, дошли в Братството през последните години. Между впрочем отпечатването в тази книга на първите 28 упражнения, както са описани от горепосочения екип от сестри, има за цел да документира техния труд, да го направи достъпен и нещо повече – да спомогне на всички да намерят истината относно някои различия в описанията на движенията, дадени в различни публикации за Паневртимията. С това изразяваме и благодарност на тези сестри за добре изпълнения дълг пред нашия любим Учител.
   Нека накратко отбележим, че Учителя Беинса Дуно дава на Братството малко след първите 28 упражнения и “Пентаграма”, а през 1941 година и “Слънчеви лъчи”. Всъщност първата част на “Лъчите” е дадена в навечерието на Петровден през 1938 година. Нека се надяваме, че всички приятели на Паневритмията ще оценят по достойнство този труд и той ще им послужи като фенер за намиране на вярната посока и правилните отговори.

   И накрая държим да отбележим, че всъщност цялото Братство играеше Паневритмията до 1990 година точно така, както е описано от “сестрите” и между отделните изпълнители не е имало разногласия. Затова именно смятаме, че сме длъжни и имаме щастието да предложим и на бъдещите поколения това описание, така че да се запази автентичността на Паневритмията, дадена за Новото човечество от Всемировия Учител Беинса Дуно.