БЕИНСА ДУНО
(УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ)

  Петър Константинов Дънов е роден на 11 юли 1864 година в с. Хадърча (сега Николаевка), Варненско в семейството на свещеник Константин Дъновски. Потомък е на два български възрожденски рода. Майка му Добра е дъщеря на чорбаджи Атанас Георгиев, кмет на Хадърча, открил първото българско училище във Варненския край, а баща му – отец Дъновски е отслужил първото богослужение на български език в българската църква във Варна и е бил един от радетелите за българска религиозна свобода и просвещение.

Учителя във Варна - 1900 г.

  След завършване на средното си образование в Свищов Петър Дънов заминава за Америка през 1888 г., за да следва теология в най-престижния за времето си Теологически факултет на Бостънския университет. След получаването на диплом за завършено висше образование веднага се записва и в Медицинския факултет на същия университет, където следва две години. През 1895 г. се завръща в България, а през 1896 г. излиза книгата му “Науката и възпитанието”. Годините до 1900 са време на дълбока вътрешна трансформация и прозрение, в които той поема духовната си мисия. В следващите 11 години Петър Дънов изнася множество сказки и лекции върху духовни теми и френология във всички краища на България. Пътуванията му помагат да опознае народопсихологията на българина и да обогати своите френологични проучвания. Някои резултати от тях излизат през 1901 г. в списание “Родина”, за което той написва пет статии по френология под заглавие ”Глави и лица”.

Учителя в Русе- около - 1920 г.

  През 1899 г. във Варна се осъществява първата среща на неговите последователи. На нея идват само трима души, но оттогава срещите стават ежегодни, с десетки, а впоследствие стотици участници. Така започват летните събори на Духовната верига, която дава основата на Общество Бяло братство. Заради необикновената дълбочина и проникновение на беседите и словата на Петър Дънов, на един от тези събори възниква обръщението “Учителю”, което оттогава остава. Духовният Учител бива разпознат зад личността на “г-н Дънов”.
   От 1904 г. Петър Дънов се установява в София, а след 1911 г. неговите неделни беседи стават публични, започват в 10ч. сутринта и продължават около час. В 1922 г. той слага началото на духовната Школа на Бялото братство, в която теоретичните знания са съчетани с духовни практики, методи за самоусъвършенстване, упражнения за развиване на тялото, ума и контрол на емоциите.

Учителя на Рила

От 1922 г. нататък Учителя редовно извежда учениците си в планината – на Витоша и на Мусала. От 1929 г. ежегодно се прави летен лагер на Рила, в местността “Седемте рилски езера”. Това е “лятната духовна школа”, в която учениците са стимулирани да осъществяват по-тясна връзка с природата, да се ползват от нейните блага, да се справят с неблагоприятните условия на планината, както и да работят върху своите взаимоотношения.
   През 1932 година на поляната на “Изгрева” край София се ражда Паневритмията – свещения кръгов танц, чиито движения и музика са дадени от Учителя. В следващите години все повече ученици и последователи от страната се събират и обединяват в кръга на Паневритмията, която надхвърля националните граници и в момента вече се играе на петте континента.
   През зимата на 1944 г., след кратко боледуване, при което са засегнати белите дробове и сърцето, Учителя Петър Дънов завършва земния си път.
   Последните му думи са: “Една малка работа се завърши добре.” Рано сутринта на 27 декември духът му напуска този свят.