|
15. АУМ
Изходно положение:
Всички изпълнители са наредени в кръг (по двама), лявото рамо
към центъра на кръга, краката прибрани, ръцете отстрани на тялото.
Ход на движенията:
Ауфтакт – изнасяне напред десния крак, едновременно
дясната ръка се издиганапред.
1-ви такт – 1-во време – стъпка напред с
десния крак; дясната ръка се издига нагоре и напред до 45°, длан напред,
лявата ръка назад с длан навън (назад). Ръцете образуват една линия (в
крайното си положение). Тялото е устремено нагоре и напред. (фиг. 15.1)
В края на 2-ро време тялото и ръцете са обтегнати, левия крак
се отделя за малко от земята. При ауфтакт се пее “а”, а при 1-во и 2-
ро време на първия такт се пее “ум”.
3-то време – левият крак се изнася напред, както при ауфтакта,
дясната ръка се сваля (надолу и назад) и лявата се изнася
напред (и нагоре).
2-ри такт – 1-во време и
2-ро време – се правят същите движения, както при 1-во и 2-ро време на
първия такт (но с разменени крайници). (фиг. 15.2)
Горните движения на ръцете и краката се повтарят до края на
музиката “Аум” – седем стъпки.
Упражнението се изпълнява четири пъти.
В ауфтакта и следващите три такта се пее 3 пъти “Аум”, в 4-ти
и 5-ти такт се пее два пъти “Ом”, в 6-ти такт се пее “Ау”, а в 7-ми (1-во
и 2-ро време) – “мен”.
Обяснение: Има едно течение, което идва от
Слънцето и минава през центъра на Земята и друго едно течение, което изхожда
от Земята и минава през Слънцето. Когато протегнем едната ръка нагоре
под ъгъл 45°, то чрез нея възприемаме Божественото. Чрез крака, с който
стъпваме, приемаме земни енергии. Чрез тая ръка и този крак, които са
надолу, изхвърляме нечистото, набраните необработени, дисхармонични енергии
вън от нас, към Земята. Последователно повдигане на ръцете наклонено напред
и нагоре, с последователно повдигане на нозете – това е полетът на човешкия
дух, вечният му стремеж към висините. Човек работи на Земята, но вътрешният
му поглед е винаги свързан със света на звездите. Той гради на Земята,
но иска да въплъти това, което долавя от звездните сфери. Това движение
е правилен път за свързване с Природата, за влизане в хармоничен допир
с нея.
|