прави дъга леко надолу и отива
встрани хоризонтално с длан надолу. Лявата ръка остава на талията. (фиг.
6.2) (крайното положение на ръцете при разтварянето и прибирането им съвпада
със силното време на всеки такт, при което ръцете и краката се движат
в синхрон)
лявата ръка (при стъпка напред с ляв крак) (фиг. 6.4), а дясната стои на талията до края на 41-ви такт. В последния такт двете ръце се поставят пред гърдите, свити юмруци с палци отгоре (върху другите пръсти) и длани надолу. Обяснение: С дясната
ръка и после с лявата се правят хоризонтални дъгообразни движения пред
тялото. Това упражнение е за разрешаване на известни противоречия в мислите
и чувствата. Движението с дясната ръка е за разрешаване на противоречията
в мислите, а движението с лявата ръка – на тия в чувствата. С ръцете човек
изпраща известни енергии, които премахват препятствията. Това е движение
за премахване на пречките от светлия път на душата, за да може тя да почне
своя възход.
Движението на ръката от гърдите е отваряне, а връщането и в първоначалното положение е затваряне. За да влезеш в Природата, трябва да отвориш. И като влезеш, трябва да затвориш, т.е. трябва да не мислиш за онова, което си оставил зад гърба си, за старото. Значи, затваряш се за старото. Вратата на миналото трябва да се затвори, а вратата на бъдещето трябва да се отвори. Това, което отваря, е настоящето. Това упражнение може да се нарече още “метод за правилно отваряне и затваряне на вратата”, т.е. логически правилно и разумно трябва да правиш своите заключения в областта на мислите и чувствата. * При всички упражнения, където ръцете се поставят на талията, палците са отзад. (бел. състав.) |
|||||||||||||||